COVID19 – краят на консуматорското и деградирало общество

COVID19 преобърна света и никой не знае какво предстои. Бъдещето е неясно, но каквото и да е то притеснението и паниката нямат място в него. Затова е важно да се фокусираме върху нещата, които носят глътка позитивизъм в тази мрачна картина. Да ви призная честно, аз виждам и позитиви в случващото се. Точно за тях предлагам да си поговорим в следващите редове.

Един от позитивите е, че коронавирусът ще сложи край на консуматорското и деградирало общество, което ни заобикаля. И ще постави началото на един по-духовен и смислен свят. Така ми омръзна да живея сред изкуствени и лицемерни хора, за които единственият смисъл е какво марково нещо имат или колко по-скъпа вещ притежават. Които са толкова силни на думи, но на дела са кръгла нула. Тези хора искат само да грабят (още и още), но нищо да не дават. Като пиявици са, обичащи да живеят на гърба на обикновените, работливи хора, със здрава ценностна система. Искат още, и още, и още, и още… Никога нищо материално не им е достатъчно. Съвсем скоро тези празни консуматори ще са само история. Някои от тях ще се променят и приобщят към новото време, а други ще полудеят и изчезнат.

Защото сега е времето на друг вид общество! И в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще доживея този момент и ще живея в по-различни и по-красиви времена. Радвам се изключително много на всички добри хора, чиито истории научаваме всеки ден. Всеотдайни, добри, истински хора. Хората, които помагат с каквото могат на пострадалите от ужасния вирус, на медиците, на възрастните, които имат най-голяма нужда, на социално слабите, останали без работа и хляб на масата си.

Благодарение на COVID19 смислените хора станаха отново важни, защото те са тези, които ще ни преведат през този ад. Защото те са тези, които застават на първа линия и са готови да помагат с каквото могат. Примерите са безброй! Но най-хубавото е, че всички те изместиха на заден план силните на вчерашния ден. Днес „вчерашните хомо сапиенс“ нямат никакво значение и тяхната пошлост изпъква така ярко на фона на светлите хора. А  сърцата на всички ни се отварят все повече за красотата, която винаги е била около нас, но рядко сме забелязвали.

Знаете ли, тези хора, за чиито подвизи всички разказват сега, винаги са били такива. Те винаги са били добри, стойностни и с висок морал. Но в предишното общество, разбито от коронавируса, никой не говореше за тях и те просто не се забелязваха. Сега е друго! Влизаме в нова ера, тази на смислените хора. Е, другите няма да изчезнат напълно, но за тях скоро изобщо няма да се говори, камо ли да бъдат пример за подражание, както беше досега.

Благодарение на COVID19 всички ние получихме втори шанс. Наложи ни се да спрем забързаното си ежедневие, да се огледаме и да решим как да продължим. А през това време природата си взе почивка от нас. Въздухът е много по-чист, водите са бистри, а животните излязоха по улиците на градовете. Земята диша, защото ние сме притихнали.

Спирайки живота на бързи обороти, започнахме да осъзнаваме кои са истински важните неща в него. И въпреки социалната изолация, сякаш сме по-близки от всякога. Имаме повече време за семейството си, за приятелите си, за себе си. Казвате ли по-често на любимите си хора, колко са важни за вас? Защото аз го правя! Имате ли повече време за себе си и нещата, които обичате да правите. Защото аз имам! Сега разполагаме с времето си и със себе си. От нас зависи какво ще правим с тях. Не живеем на автопилот, както досега. Това не е ли нещо положително?

Сега живеем във време на социалната изолация, но имаме достатъчно време за всичко и най-вече за близките си. Какъв парадокс! А може би просто е дошло времето да ценим хората до нас, а не постоянно да търсим други, които да захранват още повече социалния ни глад. Досега на мода беше количеството, но сега идва ерата на качеството. Ще се научим да не сменяме хората все едно са някакви предмети, а не същества с чувства. Ще се научим да сме благодарни на малкото, което имаме.

Тук ми се иска да споделя с вас едно проучване на учени от Харвард, според което ще трябва да продължим да спазваме социална дистанция през следващите няколко години, защото коронавирусът няма да изчезне просто така. Според изследователите, ако не се открие лек или ваксина, единственото ефективно нещо ще е дистанцирането, което може да намали напрежението върху здравната система и да даде възможност за проследяване на контактактните лица и поставянето им под карантина. Проучването признава, че продължителното дистанциране най-вероятно ще има сериозни икономически, социални и образователни последици.

Проучването добавя още, че е възможно повторно избухване на заразата още през 2024 г. Според заключенията в доклада COVID-19 може да се появява отново всяка зима.

Друг позитив от кризисната ситуацията, в която живеем, е, че на почит отново идват професии като лекар, учител, полицай и др., които много дълги години бяха оплювани и подценявани. Сега всички възлагат надеждите си на тях. И им изпращат цялата си подкрепа и любов. Забелязва се също така, че самите представители на тези професии дават всичко от себе си, за да оправдаят очакванията към тях. Някои от тях буквално разцъфват, благодарение на любовта на всички към тях. Лекарите танцуват, полицаите пеят и свирят, таксиметровите шофьори работят благотворително. Примерите са безброй. А колко такива можете да ми посочите преди коронавируса?

От години си говорим, че живеем в свят, в който всичко е прекалено. Свят без морал и ценности! Свят, в който стойностните хора са прогонвани, осмивани и обявявани за различни. Свят, в който всичко е подменено с фалш и материализъм. Дълго време също така обсъждахме как ще дойде време, когато антибиотиците няма да могат да  спасяват живота ни. Лекарите алармираха, че, „ако не се вземат мерки, антибиотичната резистентност ще започне да застрашава повече животи, отколкото злокачествените заболявания“. Защото колкото повече антибиотици използваме, толкова по-голям е шансът бактериите да развият резистентност към тях.

Е, драги ми Смехурковци, това време дойде. С гръм и трясък! И ни отне всичко,  което познавахме и обичахме. Защото „Прекален светец и Богу не е драг.“. Лично аз смятам, че си го заслужихме. Цялата тази подменена действителност, в която бяхме принудени да живеем. Всички тези подменени ценности, които се смятаха за старомодни. Знаете ли колко пъти са ми казвали, че съм с много стари разбирания? Че нещата, на които държа и вярвам вече не са „на мода“ и трябва да се науча да живея по-свободно. И съм се чудила как е възможно хората да не разбират, че рано или късно някой ще трябва да я плаща тази сметка.

Е, това време дойде, защото при нас всичко беше прекалено!

Превърнахме свободата в свободия.

Любовта в безразборен секс.

Искреността в лицемерно нагаждане, с цел извличане на някаква изгода.

Добротата беше проява на малодушие.

Успехът, с цената на всичко, дори и човешки живот, най-важното нещо.

Качеството превърнахме в ненужно количество.

Хората се превърнаха в чудовища, а животът просто си течеше. Често се чудех каква ще е тази сила, която ще спре човечеството и ще го накара да се замисли? Вече знам коя е… И тя се разпространява бавно, но сигурно, слагайки край на безсмисленото ни консуматорско общество. А когато се разруши деградиралото ни старо общество, ще се роди новото – смислено и ценностно общество.

Светлият лъч надежда в утрешния ден!

3 Comments

  • Всеки критикува всеки че е материален, елементарен и така нататък. Интересно е как успяваме да срещаме толкова често елементарни хора в нашето ежедневие. Ако стане твърде често да не се окаже че и ние, неосъзнато сме се превърнали в елементарни. Опасно е да се съди или сочи с пръст. Човек трябва да прави това което намира за смислено. Смисълът е въпрос на лична борба и отговорност, не до интелект и възможности. Хората се вдъхновяват от добрия пример, защото надали има лоши хора, просто неразбрани, объркани…наранени. В днешния глобален свят всеки има нужда да бъде чут и видян и за това следва примерите на хората които го правят успешно без значение че губи идентичността си превръщайки го в масовка.

  • Хората си останаха същите-злобни,лицемерни,пиявици изпиващи и последните глътки надежда,че ще станем по-добри и смирени.

  • Not all evil comes to harm! It is true that unfortunately there have been many victims, many families are crying their loved ones and that we will have to live with this anguish until an antidote is found. But it is also true that the lockdown has given our planet some breath, scourged by man’s greed. I agree that this forced distance has brought us closer to each other, because only joining our forces we can win this war. The hope is that this situation will improve the soul of men, and that once everything is over we will not forget this nightmare to return to life as usual, but we will treasure these moments to be a little more “human” .

Вашият отговор на Тасев Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *