Продължаваме нашата обиколка из Южна Италия, която започнахме от токчето на ботуша – административния регион Пулия ( Puglia – Апулия). В предишната статия се разходихме заедно из романтичните италиански улички на Лече ( Lecce ) и Галиполи ( Gallipoli ) , а днес се отправяме към най-южната точка на региона и върха на токчето – Санта Мария ди Леука ( Santa Maria di Leuca ).

Пропътувах 4762 километра, посетих 24 италиански градчета. Три седмици обикалях Италия, ядох вкусна храна и се наслаждавах на неземна красота. Случиха ми се безброй интересни неща, които ви разказвам в поредица от статии. Ако все още не сте прочели първия разказ, можете да го направите като щракнете върху линка : Приключение в Южна Италия – токчето на ботуша Пулия ( Лече и Галиполи ).

Нещо изключително важно, което пропуснах да ви споделя в първата част от пътеписа ми, е езиковата бариера, с която ще се сблъскате в Южна Италия! Тя е толкова здрава, че буквално можете да си разбиете главата, ако не внимавате. Тук почти никой не говори английски, особено в Саленто. За сметка на това, всички се усмихват и проявяват безкрайно търпение. Така че се уверете, че знаете няколко италиански думи, които ще ви осигурят поне основните неща. Също така задължително инсталирайте в смартфона си няколко речника и преводач. Уверявам ви, че за кратко, притиснати от обстоятелствата, ще разбирате малко италиански. Самата аз след 3 седмици из Италия, започнах да ги разбирам какво ми говорят и да използвам и аз доста думи.

Но да се върнем към Саленто. Salento е географски регион в южния край на административния регион Апулия в Южна Италия. Нарича се „петата“ на италианската „обувка“. Тя обхваща цялата административна област на провинция Лече, голяма част от провинция Бриндизи и част от тази на Таранто.

Спускаме се по „петата“ и ето ни на върха на „токчето“. Мястото, където се пресичат Адриатическо с Йонийско море и се нагледах на красиви заливи със синьозелени води. Някога се е смятало, че тук е краят на света, но за мен беше само началото на едно наистина приказно пътуване.

Най-подходящо е да бъдете тук в началото или края на лятото, за да избегнете големите навалици, горещините и по-високите цени през юли и август. Ако все пак ви се наложи да посетите Санта Мария ди Леука в разгара на лятото, препоръчвам горещо да не отсядате в града. Твърде е пренаселено и шумно денонощно. Наоколо е пълно с малки италиански селца, които са тихи, спокойни и много гостоприемни. Аз си избрах едно такова.

През останалото време се слях с тълпата. И честно да ви кажа толкова много италианци не бях виждала. Като се замисля, изобщо не съм виждала толкова много хора, събрани на едно място. Имаше хиляди! А колите им бяха паркирани километри извън градчето и се придвижваха пеш. Имам чувството, че цяла Италия беше там. Но причината за това не беше само разгарът на лятото, а датата – 15-ти Август. На този ден целият Християнски свят отбелязва Успение /заспиване/ на Пресвета Богородица. Този голям празник се чества и от православни, и от католици.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. За католиците това е голям празник и е свързан с многобройни поклонничества и процесии на всички свети места, свързани с култа към Пресветата Дева Мария.

Едно такова място се оказа Санта Мария ди Леука и по стечение на обстоятелствата аз бях точно там. Божа работа! Имах чувството, че половин Италия се е стекла тук. Сигурно имаше хора чак от Неапол. Улиците бяха изпълнени със щастливи лица.

На плажната алея няколко часа имаше молитви, водени от кардинали. А луната светеше ярко и много красиво. Беше пълнолуние.

Традиционните обреди, посветени на Мадоната, бяха много. Като най-интересният сред тях е статуята на Мадоната, натоварена на лодка, облечена с цветя и панделки, която много лодки придружават на шествие по морето.

Не успях да видя точно този момент от празника, защото бях заета да се разхождам по плажната ивица, осеяна с палми и заведения.

Освен вечерта, препоръчително е да се разходите по същата ивица и през деня. Защото тя наистина е магична!

Името на града идва от гръцкото Leukos , което означава светло, светещо, бяло. Римляните са го наричали „мястото в края на земята“. Разположен в най-горната част на Саленто, Санта Мария ди Леука (Leuca) е на плато между две морета – Адриатическо и Йонийско. Градът е с древен произход. В пещерите в скалите на брега, които можете да посетите с лодки, се откриват гръцки, финикийски и критски надписи.

Но най-красивата гледка се разкрива от Фара на Санта Мария ди Леука ( Il Faro di Santa Maria di Leuca ). Той е разположен до площада на базиликата Санта Мария де Финибус Тера. Освен че разкрива невероятна гледка към града, Фарът е опорна точка за всички моряци, плаващи във водите на Средиземно море и приближаващи се до бреговете на Саленто.

Величественото съоръжение е изцяло бяло, с осмоъгълна форма и се издига на 47 метра надморска височина. Започва работа през 1866-та година. В момента фарът излъчва 3 лъча светлина на всеки 15 секунди, които се виждат на цели 50 километра и е активен от залез до зори. Всеки, който иска може да влезе в него, да изкачи спираловидното стълбище от 254 стъпала и да стигне до кръглата тераса на върха.

За никого не е тайна, че не обичам височините, така че аз се насладих на най-красивите гледки в региона от подножието на фара. Тук на върха на хълма се намира и Basilica santuario di Santa Maria de Finibus Terrae .

Светилището стои върху руините на древен езически храм и е разположено на огромен площад. Базиликата е преустройвана няколко пъти след набези, но до ден днешен масивната й зидана конструкция е там и гледа към морето, където Фарът посочва пътя на моряците. Според легендата Свети Петър е минал от тук по пътя си за Рим и е християнизирал този храм, а след това го е посветил на Мария. Бил е известен като „светилище на края на света“ ( Finibus Terrae ).

Не знам дали тук е бил краят на света, но определено се нагледах на безкрайна красота. От тук си направих и най-хубавите снимки. Когато се умориш да гледаш безкрайната морска шир, отправяш поглед към града. А там ти се разкрива още красота – малко яхтено пристанище, много зеленина, а сред нея сгушени къщурки. Тук, накрай света…

В Саленто имаше и много гигантски и величествени пинии. Пиния е иглолистно дърво, родом от средиземноморския регион. Отнася се към семейство Борови (Pinaceae). Наричано е и италиански каменен бор. От векове се отглежда заради сравнително големите му ядливи семена.

Ако излезем от фактологията, за мен това са кралски дървета. Те са много красиви със своята изключителна височина на стеблото (достига до 25 метра), а на върха се намира богатата им корона с огромен диаметър, която прави картинката още по-величествена.

Минавайки с кола през Салерно, видях много маслинови плантации. Като в тях винаги имаше сгушено по едно богато имение, до което се достига по път, осеян от двете страни с огромни пинии. Много аристократично и величествено. Пиниите се срещат навсякъде в Италия, така че ще ви показвам още много снимки с тях. На Позитано и о. Капри са изключително красиви.

Санта Мария ди Леука беше това за мен – синьо до където ти видят очите и отвъд въображението ти дори, вили на аристократи и безкрайни маслинови плантации.

Време е да се пренесем на плажа – любимото ми място в този живот! Но кои са красивите плажове в Южна Италия, ще научите следващия път.

 Fino a presto!