Пропътувах 4762 километра, посетих 24 италиански градчета. Три седмици обикалях Италия, ядох вкусна храна и се наслаждавах на неземна красота. Случиха ми се безброй интересни неща, които ще ви разкажа. От най-южната точка на ботуша Санта Мария ди Леука стигнах до Неапол, разглеждайки и опознавайки всичко по пътя си. Едно истинско и незабравимо приключение. Опознах и обикнах тази част на Италия!

Но любовта ми към Южна Италия и Амалфийското крайбрежие се зароди преди 2-3 години, когато прочетох книгата на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“. Целият ни светоглед се върти около неща, които сме прочели някъде. Толкова ме докосна тази книга, че се влюбих в тази част на Италия и се размечтах. В романа Елизабет Гилбърт разказва собствената си история. Един разказ за обичта към живота и самия теб! Поради стеклите се в живота й обстоятелства, тя получава възможността да сбъдне мечтата си – да посети Италия, Индия и Индонезия, като поживее една година там. Година, в която опознава света, опознава хората и най-вече себе си. Книга с много въпроси и отговори, но и книга, в която е описана Италия по един особено истински и докосващ начин. И аз се влюбих! Започнах да мечтая за един месец, в който да обиколя, опозная и почувствам истинската Италия. Да се движа из градовете, да хапвам италианска храна, да се излежавам на красивите плажове, да пълня очите и душата си с красота и да обичам.

Ето, и ти сега четеш моя разказ и съм сигурна, че в този момент започваш да мечтаеш за Италия, а до края ще си я обикнал и ще си започнал да кроиш планове кога да организираш едно приключение и за себе си.

На мен ми отне 2-3 години. Първо, защото това не е евтино удоволствие. Второ, защото се изисква смелост да се впуснеш в такова приключение и трето, но не по значение, нужно ти е ВРЕМЕ. Ама много свободно време!

Моето пътуване беше за 18 дни, които се оказаха недостатъчно време, за да се насладиш на райските кътчета, на които попаднах. От друга страна човек трябва да се съобрази и с парите, защото това е доста дълъг период от време, погледнато от финансова гледна точка. Разбира се не всичко е толкова лесно и романтично, както го описват в книгите! Затова реших в поредица от няколко статии да ви разкажа всичко, за да знаете какво да очаквате и как да избегнете неприятните моменти, за които не се споменава в романтичните разкази.

Ще ви преведа през 24 града (виждате ги на картата) и всичко интересно, което срещнах по пътя си. Ще видите много снимки и видеа, които направих специално за вас! Да ви призная честно правя всичко това не само, за да ви помогна в организацията на евентуално бъдещо посещение на тези места, но и за да пренеса там тези от вас, които на този етап не могат да пътуват и заедно с вас да преживея всичко отново.

Сега като затворя очи и с лекота се пренасям там. Усещам мириса на море. Виждам безкрайно зелените плантации с маслини и лимони. Виждам спиращите дъха гледки и исполинските дървета пинии (каменен бор), които можеш да срещнеш само в Италия. Чувствам топлия бриз и вкуса на моцарела с чаша незабравимо бяло вино. Усещам топлина и уют, идващ от накацалите по склоновете къщички, които неспирно гледат с любов към морето. И вървя… Вървя безкрайно по тесните улички, където сградите почти се докосват незабележимо. Където малките балкончета са толкова цветни и красиви, че така и не се уморих да ги гледам и да им се възхищавам. Вървя и се усмихвам с цялото си сърце, защото съм щастлива – тук и сега!

Ох, отнесох се! Странно, но има моменти, в които имам чувството, че отново съм там. Емоцията, мириса, щастието са толкова реални, че ми се завива свят, но слизам обратно на земята и започвам разказа от самото начало. За да попътуваме заедно.

Предприех пътуването през август, защото ми е невъзможно да почивам по друго време през годината. Ако имате избор и не обичате жегата, препоръчвам да се направи юни или септември. Избрах да пътувам с кола, което ми даде свободата да не се съобразявам с нищо и никого. Всякакъв друг превоз те ангажира с график, точни часове и постоянно притеснение дали ще си хванеш транспорта. Ако искате да се насладите истински на пътуването, ви трябва кола. Има три пристанища, от които можете да пътувате с автомобила си за Италия – Игуменица (Гърция), Дурес (Албания) и Дубровник (Хърватия). Можете да пристигнете в Бари или Бриндизи.

Аз избрах Гърция, тъй като пътищата там са хубави и знам гръцки език. Разстоянието между София и Игуменица е 620 километра и се изминава за около 6 часа и половина.

Пътят е лек и много красив. Преминават се две граници – Кулата и италианската граница след слизането от ферибота.

По пътя до Игуменица се заплащат пътни такси шест пъти.

Toll таксите се събират на специални пунктове и зависят от категорията на превозното средство. Плащането се извършва непосредствено преди влизането на платения участък от пътя.

За кола таксите излязоха общо 11,40 евро в едната посока.

След границата се минава през Солун и се продължава за Янина. Пътят е предимно магистрала. Настилката е като нова и шофирането е много приятно.

Тъй като пътят за Янина минава през много планини, ще имате удоволствието да се насладите на прекрасни гледки. Има и десетки тунели, които са добре устроени. Близо 200 километра ще влизате от тунел в тунел. Някои от тях са доста дълги, но добре осветени.

В Игуменица стигнахме по залез слънце. Спомням си, че беше много горещо, но едно сладоледче и морето на залез бързо оправиха настроението ми.

Игуменица е малко, китно градче, с много зеленина, плажове и крайбрежни заведения. Има две пристанища в града – new port и old port. От старото пристанище отпътуват фериботите за о. Корфу (Керкира), които са на всеки час. А от новото пристанище се извършват международните курсове.

Избрах да пътувам с италианските линии „Грималди“, но ако трябва да съм честна, не ги препоръчвам. Оказа се, че италианците са страшно мръсни хора и след 9 часа път до Бриндизи корабът буквално плуваше в мръсотия. Билетът закупих от www.aferry.com . Заплащането става онлайн, а сумата зависи от датите и превозното средство. За ранно закупуване през сайта има голяма отстъпка от цената.

Италианските линии са по-икономични от гръцките фериботи, но след пътуването ми с тях със сигурност препоръчвам гръцките. Те са в пъти по-чисти и приятни.

Ето ме и мен. Туристка, лутаща се из кораба. Което ми напомня, че задължителен аксесоар по време на пътуването е раничката. Тя играе роля на дамска чанта – събира много неща и ръцете ти не отмаляват, докато обикаляш с часове. Но най-важното е, че на места, където са концентрирани много хора, можете да я носите отпред и да се спасите от ограбване. Пазете личните си вещи, защото джебчиите в Южна Италия са навсякъде.

Корабът акостира рано сутринта в Бриндизи ( Brindisi ), пристанищен град в Адриатическо море – в най-южния регион на Италия, наречен Апулия.

Пулия ( Puglia ) оформя токчето на италианският ботуш и е административен регион известен с белите си градове на хълмове, вековни земеделски земи и стотици километри средиземноморско крайбрежие. Аз лично ще го запомня с огромните маслинови плантации и най-хубавото италианско вино. Препоръчвам да посетите областта в началото или края на лятото, заради по-мекия климат. Така ще избегнете големите навалици, горещините и по-високите цени през юли и август.

Столицата на Пулия е Бари – оживен пристанищен и университетски град. А Лече ( Lecce ) е известен като „Флоренция на юга“, заради бароковата си архитектура. И именно този архитектурен шедьовър беше първият град, който посетих в Италия.

Веднага след слизането ни на пристанището в Бриндизи се отправихме към Лече, който се намира на 40 километра.

Piazza Sant’Oronzo е сърцето на града и мястото, където изпих първото си италианско еспресо през това пътешествие. На самия площад можете да видите как различни стилове от различни епохи съжителстват красиво и хармонично. Можете да видите дори и римски амфитеатър, буквално на няколко метра от кафетата.

Първото ми кафе в Италия! Признавам си, че никога не бях пила по-вкусно. Истина е, че италианското еспресо е най-доброто в света. А надписът на чашката ми е: Piccoli sorsi di grande piacere! – Малките глътки правят голямото удоволствие!

От площада тръгват няколко лабиринта, изтъкани от най-красивите барокови тесни италиански улички, които можете да си представите (можете да им се насладите в Галерията отгоре). Имах чувството, че малките улички и техните производни нямат край.

От едната влизаш в следващата, която пък те води до още по-китна и така докато не излезеш на някой прекрасен площад, който те оставя без дъх. А после отново се впускаш в романтичните улички с красиви тераски и малки, кокетни заведения и магазинчета.

Лутайки се из този опияняващ лабиринт попаднах на катедралата „Санта Кроче“ ( Basilica di Santa Croce ). Църквата е с изумително красива барокова фасада, състояща се от безброй елементи. Лично аз я съзерцавах дълго време и пак не успях да обърна внимание на всеки един детайл. Бароковата църква е завършена през 1695 година. Върху богато украсената й фасада можете да видите животни, зеленчуци и гротескни фигури. Впечатление прави големият и изящен прозорец от рози. Можете да откриете още и гербовете на различни владетели, както и семейството на папа Григорий XIII.

Когато все пак успях да откъсна поглед от пленителната фасада на Basilica di Santa Croce, се впуснах отново в бароковия лабиринт от улички в Лече. И въпреки умората в краката, душичката си иска още и още красота. Насладете се и вие в краткото видео, което подготвих за вас, озвучено от Адриано Челентано.

След обиколката на още десетки малки улички, успях да намеря пътя обратно до катедралата „Санта Кроче“, защото точно до нея се намира Palazzo del Governo (правителственият дворец) или наричан още Дворецът на Целестини ( Palazzo dei Celestini ).

Дворецът и базиликата „Санта Кроче“ представляват единен комплекс. Palazzo dei Celestini е бившият манастир на отците Целестини, които са били тук в продължение на три века до 1807 г., когато монасите са били прогонени. Днес  сградата е седалище на правителството на провинция Лече.

Преминавайки през двореца излязох на главен булевард, който пресичайки се озовах в градския обществен парк – Giardini Pubblici Giuseppe Garibaldi . Тези градини на Гарибалди са много красиви и доста добре поддържани. Вътре се разхождаш сред статуи и вековни дървета. Паркът е като голяма италианска градина в центъра на града, където можете да видите всякакви растения и да отдъхнете на някоя пейка. Има голям кръгъл централен площад и геометрични цветни лехи, граничещи с ниски бетонни бордюри и живи плетове. 

Но стига толкова за Лече! Време е да се насочим към друг град в Пулия.

Галиполи ( Gallipoli ) е пристанищен и морски курортен град на 42 километра от Лече. Разположен е на брега на Йонийско море и е известен със своето славно минало. През 16 век Галиполи става най-големия пазар за зехтин в Средиземноморието. Преди откриването на петрола маслиновото масло се е използвало като гориво, а този град е бил основен износител на това „злато“ за цяла Европа. 

Най-красивата част на Галиполи е старият град, който буквално е в морето. Там се намира замъкът ( Castello di Gallipoli ), крепостта на град Галиполи, който изцяло е заобиколен от вода. На входа има мост, който свързва тази част с континенталната част на града. Днес замъкът е с четириъгълна форма. Има 4 кули на всеки ъгъл и пета, наречена „Ривелино“, която е отделена и е сама във водата.

В началото на свързващия мост на островния стар град с континенталния град се намира най-загадъчният обект в Галиполи – Гръцкият фонтан (Fontana Greca ). Фонтанът е известен с това, че много дълго време се е смятало, че е той е най-старият фонтан в Италия. Считало се е, че датира от 3 век. Но след дълги изследвания учени заключили, че е построен през Ренесанса. Въпреки това не всички били на едно мнение и датировката му си остава мистерия и до днес.

В близост до фонтана е разположена църквата „Saint Mary ‘del Canneto’“ (виж видеото).

В страни от църквата е подходящо за хора, които обичат да плажуват на камъни. Да, точно така! Чухте правилно. В Италия голяма част от плажовете са каменисти. Но не с малки камъчета, вместо пясък, а самата плажна ивица се състои от големи камъни, върху които хората поставят хавлиите си.

Това в никакъв случай не е моят начин за плаж, но ви уверявам, че на повечето места камъните бяха пълни с хора. Явно италианците са си свикнали и си им харесва. За всички останали, които си предпочитат пясъка, в старата част (около стените на крепостта) има плаж с кристално чисти, безкрайно сини води.

Преминавайки през моста, свързващ островната и континенталната част на града, се озоваваш в един различен свят, типично италиански.

Малките улички са изпълнени с уютни ресторантчета и кафенета. И всяка една те води към нова и още по-шумна уличка.

Терасите на сградите, разположени една срещу друга, са токова близо, че можете да си разменяте продукти директно във въздуха.

Навсякъде виси пране, а малките моторчета са паркирани пред вратите на апартаментите, разположени в също толкова малки и тесни улички.

Всички врати са широко отворени и без завеси. Както се намираш на туристическа уличка със заведения, изведнъж се озоваваш пред вратата на италианка, която гледа телевизия и готви.

От всякъде се носи мирис на пържена храна и кафе. Чува се смях от всички къщи.

Както в Лече, така и тук най-хубавото, което може да ти се случи е да се изгубиш из романтичните улички, за да почувстваш истински италианския дух.

Време е обаче да се отправяме към най-южната точка на региона и върха на токчето – Санта Мария ди Леука ( Santa Maria di Leuca ), защото там ни очакват спиращи дъха гледки! Но за това ще ви разкажа в следващата част от пътеписа. Ще ви разкажа и как да си резервирате най-лесно и сигурно хотел. А до тогава четете, абонирайте се за блога ми и споделяйте тази красота.