Март – месецът на България
Драги ми Смехурко,
Честит месец на България!
Имам чувството, че всичко българско е събрано в март.
1-ви март – обичаи, бит и нрави.
Днес Баба Марта бърза, за да върже мартенички за здраве, дълголетие и благоденствие. Носенето на мартеници е стар български народен обичай. Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор.
3-ти март – Освобождението на България от турско робство.
На тази дата се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. На трети март през 1878 година е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
4-ти март – През 870 година Българската православна църква е призната за автономна.
8-ми март – Ден на жената.
Българката е сред най-красивите жени в света и въпреки че този ден е международен, аз го обявявам и за празник на България. Празнуват всички български мъже, които имат истински жени до себе си 😊
12-ти март – За първи път е отслужена църковна служба на български език!
Но днес е първи март и предлагам да си поговорим лютата и променлива Баба Марта. Аз съм вярващ човек и не откривам много смисъл в носенето на бяло-червен конец. Не съм суеверна и не признавам езически ритуали. Но българските обичаи са важни за мен и съм открила начин да спазвам този, без това да е свързано с митове и легенди, а просто с България. За целта купувам само български мартеници (не китайски боклуци). В коментарите можете да споделите какво мислите вие и не се притеснявайте, ако то е различно от моите виждания по темата 🧡
През последните години започнах да нося и подарявам мартеници с шевица. Това са ръчно изработени красоти, които свързвам най-вече с България и отдаване на почит към този неин народен символ. Слагам една снимка, за да добиете представа за какво говоря. Това е моят избор за тази и изминалата Баба Марта.
Българската шевица в традиционните български носии и костюми е едно от най-ценните ни достойнства и достижения в културно отношение. Изключително разнообразна по отношение на елементите, шевицата е израз на богата душевност и стремеж към красота и изящество.
Според мен днес най-важното е да не забравяме, че преди всичко това е български народен празник. Затова потърсете ръчно изработени мартеници, които да са наречени с много любов за здраве и късмет. Онлайн пространството е пълно с креативни и добри хора, които ще изработят за вас чудни неща. И не забравяйте да се усмихвате, четейки легендата по-долу, защото пролетта е близо 😉
Легендата за мартеницата е от времето на хан Аспарух и е свързана със създаването на българската държава (681 година). Според нея след обявяването на новооснованата държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крака на птицата висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, която останала от другата страна на реката. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
Та така, драги ми Смехурко. Пожелавам ти много усмихнат и изпълнен с приключения месец на България!
Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!
Бялото гълъбче
Гълъбите в градската градина
имат сива перушина,
но един, не зная как,
бял е като сняг.
И не може да се отърве —
цяло ято го кълве:
— Къш! Къде се е видяло
гълъбче да бъде бяло.
Всяко гълъбче е сиво
и затуй красиво.
Чок-чок:
ей че бял паток!
Клъв-клъв:
ей, юрдек такъв!
Накълваха го до кръв.
Гълъбчето бяло,
бял ден не видяло,
за да има мира,
във един комин се свира.
Но седи ли се в комин
дълго време сам-самин?
Цяла нощ го беше страх,
щом се съмне — бяг при тях,
Ходи, гледа с изненада:
никой там не го напада.
Всеки мило му гугука:
— Стой при мен на олука.
— Не, при мен ела на слънце.
— На, клъвни си житно зрънце.
Бялата му перушина
потъмняла бе в комина —
станало бе вече сиво,
според сивите — красиво…
от Марко Ганчев