„Дела трябват, а не думи!“. За тези силни слова си мисля докато гледам хората, които поднасят цветя пред паметника на Васил Левски по случай 147 години от обесването му. По същото това време Искрен Красимиров е в 1 ОУ „Васил Левски“ в Костинброд, преподавайки поредния си урок по родолюбие и отдавайки почитта си към Апостола с дела, а не с думи.

„Аз съм се обрекъл на Отечеството си!“ – заявява гордо и осъзнато Искрен Красимиров. Във времена, когато всеки гледа единствено и само себе си, той загърбва егото и отдава живота си на Родината, развивайки революционна и просветителска дейност.

„Всеки ден се събуждам и заспивам с мисълта за Ботев и Левски.“ – казва още той. Човек с кауза и вяра в бъдещето на България. Човек, който те кара да се замислиш за смисъла и мястото на всеки един в общата картинка. Следя дейността му от 2-3 години. Той е едва 29 годишен, но неговият хъс и нестихваща любов към България будят истинско възхищение в мен.

Виждала съм го безброй пъти в образа на Христо Ботев. Прилича много на него – по външен вид и качества. Изнася уроци по родолюбие в училищата и прави документални филми за големите герои на България. Говори красиво и с много плам! И аз му вярвам! Вярвам му и смятам, че заслужава да бъде удостоен със званието „Рицар на Доброто“.

Той е рицар, но не с доспехи, а с четническа униформа. Наричам го съвременния Ботев! И не само защото прапрадядо му е бил един от четниците на Ботев, а защото той носи духа на революцията в себе си! Защото знае и следва заветите на Дякона, а не залага само на думи. Защото мога да го разпозная по делата му и те говорят повече от хиляди слова.

Ген ли е отдадеността му към Родината? Каква кръв тече във вените му? Каква е неговата кауза и как поддържа възрожденския си дух , ще разберем от самия него.

Кой е Искрен Красимиров? Разкажи ми малко повече за теб – от какво семейство си, как премина детството ти, какво е твоето образование?

Здравейте, Искрен Красимиров е на 29 г., родом от Мездра. Режисьор по образование, актьор по душа и апостол по професия и призвание. От творческо семейство съм – дядо ми е художник, баба ми – учител. Родителите ми са журналисти, сценаристи, хора на изкуството. Имах хубаво детство, истинско, за разлика от децата сега. Завърших гимназия в родния си град, където и започнах работа – едва 16-годишен за местната кабелна телевизия. После продължих работата си във Враца, като кореспондент за БНТ, ТВ-7 и други национални медии. Успоредно с това завърших Частен Арт Колеж по екранни изкуства в София, с отличие „Най-добър оператор“ на Випуск 2010 г. Продължих образованието си в Нов Български университет, където завърших последователно бакалавър (Кино и ТВ оператор), магистър (Филмова и ТВ режисура) и доктор (Кинознание и киноизкуство). Преподавам в НБУ и ЮЗУ в Благоевград, когато намеря време между другите ми изяви и участия.

Кога и как разбра, че прапрадядо ти е бил четник на Ботев? Какво почувства и как това промени живота ти?

Съвсем случайно, в разговор с една моя бивша учителка, когато вече бях завършил училище. Всъщност тогава изтекоха и данните от турските архиви, с които се уточни целият състав на Ботевата чета. На 20 години бях, когато разбрах за Никола Вълчев Минков – Ботевият другар и мой праотец. Тогава животът ми се преобърна на 180 градуса и започнах революцията в съзнанието си. Животът ми се промени със създаването на първия филм за Ботев през 2013 г. и основаването на „Незабравимата България“ през 2015 г.

„Незабравима България“ – разкажи ми за този проект. Кога започна да изнасяш уроци по родолюбие в училищата?

„Незабравимата България“ е моята рожба, така да се каже. Основахме я в Съюза на Българските журналисти в София преди почти 5 години. Организацията обединява всички усилия на моя екип – всички филми за героите, уроците по родолюбие, стиховете на моя татко, книгите му, сценариите на майка ми, актьорските изяви на Симеон Владов, Златимир Йочев, Филип Филипов, Костадин Султов, Габриела Авелова и всички други, които изиграха нашите най-големи Герои. Уроците по родолюбие започнаха през 2016 г. от община Враца, и вече четири години обикалям по света и у нас.

Колко училища си посетил досега и как те посрещат децата?

До момента училищата, които съм посетил на място у нас и в чужбина, са над 800. Което прави почти половината от техния брой. Децата, които са гледали уроците на живо са десетки хиляди, може би вече и към сто хиляди, защото тук броим и детските градини, музеите, театрите, кината и общините, които съм посетил с моите спектакли. Така общият брой на изявите ми (за тези 5 години) надвишава 1000. Което означава по 200 на година. Почти всеки работен ден. Шокиращо е, знам, но е реално. Когато човек е отдаден на каузата. За децата мога само да кажа, че ме обикват. Можете да видите по снимките, аз не искам да се хваля как ме посрещат и изпращат. Вижте сами и преценете какъв ефект имам върху тях!

Как протича един урок?

Уроците по родолюбие, или „часовете по родоучение“, какъвто е новият им формат, протичат по следния начин: гледаме откъси от моите филми за Паисий, Софроний, Левски, Райна Княгиня, Георги Бенковски и Захарий Стоянов, Иван Вазов и Христо Ботев, а между филмовата част аз в ролята на Христо Ботев рецитирам стихове и разказвам интересни случки от живота на героите на децата. Заедно с тях възпроизвеждаме клетвата на Левски, лъвския му скок, подвига на Райна Княгиня и слизането на Ботевата чета от парахода „Радецки“. Чувството е неповторимо!

Това твоята революционна дейност ли е? Движиш се от град на град, от село на село и предаваш възрожденския дух?

Казват ми апостол, будител. Не мога да кажа, че е революционна дейност, по-скоро просветителска. Аз сега се движа с рейс, влак или самолет (нямам автомобил), а някога Левски се е движил на магаре, на кон, пеша. Неимоверно по-сложно е било. А и сега имаме интернет и фейсбук – голямо облекчение, за да се свързваме с училища по целия свят и навсякъде у нас.

Какво е патриотизмът за теб?

Начин на живот. Всеки ден се събуждам и заспивам с мисълта за Ботев и Левски. Дано повече хора го правят. А не да ги почитат веднъж годишно и до там. Така е лесно! По-трудното е да превърнеш почитта към тях в начин на живот, както е при мен.

Държавата помага ли ти в тази твоя просветителска дейност?

Помагала ми е преди. Преди шест години реализирах първото си филмово турне с първия ми филм „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“ именно с подкрепата на МОН. След това съм получавал от тях окуражителни и одобрителни писма. Разбира се, други пъти ми е отказвала различни неща. Но както е казал един американски президент: „Не се питай какво държавата може да направи за теб, а какво можеш да направиш ти за нея!“. Или по-точно за Родината, както е в моя случай. А аз давам всичко от себе си. Всеки Божи ден.

Как успяваш са издържаш себе си и твоя прекрасен проект?

С дарения. На частни лица, фирми, бизнесмени, както и на училища и други институции у нас и по целия свят. Все още има добри хора, които помагат.

Защо реши да загърбиш личния си живот? Много хора ще кажат, че се бориш с вятърни мелници.

Както Левски някога, който разбра, че има по-висша кауза от личното ти щастие, от семейството, от Бог дори. Така и аз разбрах, че най-висшата кауза е да служиш на Отечеството си. Аз избрах да му служа с „НЕзабравимата България“. И от лето 2015 съм се посветил изцяло на моето Дело. На песимистите ще кажа само, че и Левски и Ботев са били оплювани някога с най-грозни думи от някои свои съвременници. А сега къде са? Нека всеки си отговори на този въпрос. Както каза веднъж нашият президент: „Крайно време е да се научим да разпознаваме праведниците си приживе!“.

Да си поговорим за литература. Кои са книгите, оставили огромен отпечатък върху теб?

„Под игото“, „Опит за биография на Христо Ботйов“, „Васил Диаконът: чърти из животът му“. Иван Вазов и Захари Стоянов са и любимите ми автори. И неслучайно – те някога са първите биографи на Левски и Ботев, и сега историята се повтаря. Като Вазов и Захари, и аз правя своеобразни „модерни“ биографии на Героите ни.

Забелязват ли хората огромната ти външна прилика с Христо Ботев?

Никой не ме спира по улиците, ако това е въпросът. Но не е и това моята цел – евтината слава. Това не ме блазни и занимава. Моята цел са децата и именно затова се ориентирах към тях. Надеждата ми е в тях – че те ще направят една Нова България, Българията за която мечтаеха Левски и Ботев.

Организираш и безброй срещи с българи зад граница. Разкажи ми за тях. Какво ти казват българите в чужбина? Вълнуват ли се от уроците по родолюбие?

До момента съм бил в над 30 страни по целия свят – в Европа, Азия, Африка и Америка. Провел съм над 100 уроци по родолюбие в чужбина, гледани от над 50 000 наши сънародници. Зад граница винаги е най-вълнуващо. Особено в САЩ и Израел беше невероятно. Имаше много сълзи и много мъка по България. Българите в чужбина не са предатели, както ги изкара един наш политик. Напротив – те са нашето злато. Защото България днес не е само в своите граници между Черно Море и Сърбия. Тя е навсякъде по света!

Ти правиш много документални филми за героите на България. Разкажи ми за тях!

Филмите ми са художествено-документални. Имат игрални възстановки, анимационни сцени и документална част. Нещо като хибрид. Дълги са по 40 минути – един учебен час, за да могат децата да ги гледат дори когато не съм физически на място при тях. Уникалното в моите вече над 20 филма за Героите ни е, че на екрана „оживяват“ всички наши велики Българи – от Паисий до Христо Ботев, изиграни майсторски от актьорите, които ангажирах.

Къде могат да ги гледат хората?

На страницата на Незабравимата България и в канала на проекта в Youtube.

Трънлив ли е пътят, по който си избрал да вървиш?

Може би. Но аз съм се решил да го извървя до край! Каквото и да ми струва това.

В свят, в който единствено материалното е на почит, дали ще бъдеш разбран правилно и дали има смисъл твоята саможертва?

Само времето ще покаже. Аз съм убеден в правотата на моето Дело и хилядите детски усмивки, които виждам всеки ден, го доказват!

Кои ценности са най-важни за теб като човек?

Уважението, достойнството и себеотдадеността. Семейството, близките и роднините стоят на първо място в моята „йерархия“, наравно с децата, учителите и директорите, които срещам всекидневно. За съжаление все още нямам човек до себе си, за да бъде моя спътница в живота и каузата ми, но дай Боже един ден и това да се случи.

Емоционален човек ли си?

Много. Често си поплаквам, особено когато съм при българите в чужбина. Но не е срамно да се плаче. Мъжете също плачат, Войводите също. И Ботев и Левски са плакали с горчиви сълзи за България. Но нека сега се радваме!

Как успяваш да съхраниш своята енергия и да запазиш своя дух?

Децата са моята мотивация и моят „наркотик“, както се шегувам. Защото не пия алкохол, не пуша цигари и т.н. Нямам никакви пороци. Единственият ми „порок“ и нещото към което съм се пристрастил – това са срещите ми с децата. Не мога без тях!

По време на обиколките ти из България срещаш много млади хора. Какво е мнението ти за тях? Има ли надежда и бъдещето на България в сигурни ръце ли е?

Ако мислех, че няма надежда за България, отдавна да съм се отказал! Разбира се – при по-големите е малко по-сложно /8-12 клас/. Но при по-малките /1-7 клас/ наблюдавам огромно желание за промяна и за развитие. Което ме радва!

За какво се бориш? Каква е твоята кауза – делото на живота ти?

Досега мисля, че я описах достатъчно ясно – чрез осъзнаване на богатата ни и славна история, да повдигна самочувствието на всички деца у нас и по света, и да ги накарам да пораснат като силни и осъзнати Българи и граждани на света!

Достойни наследници ли сме на Ботев и Левски?

Сложен въпрос. И да, и не. Това казвам на децата – че съм сигурен, че в момента те ни гледат отгоре. И ние трябва да се покажем поне малко достойни за техния подвиг. Да правим по нещо малко в ежедневието си – всеки ден. Да се грижим и да се разбираме добре с родителите и семейството си, да уважаваме и обичаме ближните си. Нещата са простички, но трябва да ги вършим навреме. Само така ще постигнем мечтата на Левски и Ботев – всички да бъдем „съвършенно равни“!

Свободни ли са българите днес или сме под съвременно робство?

Разбира се, че сме под съвременно робство – вземете кредитите, мобилните оператори, банките, управниците ни, самата система… Списъкът е дълъг. Само от нас зависи обаче да махнем хомота на робството, което сме си създали само и единствено ние. А именно все да бъдем зависими от някого. Да сме русофили, англофили, американофили. Стига! Нека бъдем БЪЛГАРОфили!

Какво е България за теб?

Всичко.Затова и давам всичко от себе си за нея. За нашата Родина и за децата ни! И съм сигурен, че няма да бъда оценен приживе. Както и Ботев и Левски. Но не е това моята цел. Моята цел сега са децата. А се надявам един ден – в бъдещето, нашите сънародници да се сетят за моите „подвизи“ и себераздаване, и да оценят усилията на мен и моя екип от „Незабравимата България“. Да „прогледнат“, да се поправим, и да вървим заедно напред, както е казал Левски! За Героите ни! За децата ни! За БЪЛГАРИЯ! Амин!

Ти си отдал живота си на истинска просвитителска дейност! Заради приноса ти за съхранението на българската история и народния ни дух, в частност делото на най-големите ни герои, те удостоявам с рицарското звание „Войн на Доброто“. Мисията ти е изключително благородна и всеотдайна. Пожелавам ти да си жив и здрав, за да довършиш своето дело и да видиш плодовете на труда си!

Благодаря за оказаната огромна чест. Ще се постарая да оправдая с действията си „на терен“ (в нашите училища) това голямо признание. Благодаря отново!