Винаги съм смятала, че в живота няма случайни неща. И когато най-малко очакваме чудото просто се случва. Затова много искам да прочетете разказа за това чудо! За чудото да бъдеш на точното място в точното време. За чудото да разкажеш една благородна история на Човек с голямо сърце, благодарение на което се случва още по-голямо чудо. За чудото да сме свързани и да си помагаме в най-трудните моменти. За чудото на споделянето! За чудото на социалните медии и хората, които те следват и вярват в теб. За чудото на общуването. Благодарение на това Чудо деца в Африка получиха шанс за по-светло бъдеще.

Благодарение на това чудо един българин с огромно сърце успя да събере средства, за да построи училище в Африка! Разказах ви за него преди една година в рубриката ми „Рицар на Доброто“: Българин спасява деца в Африка.
Истински войн на Доброто! А един от вас, скъпи приятел, има огромна заслуга за това. Един от вас (моите читатели) е видял историята на Даниел в моя блог и е направил възможно нещо толкова голямо и смислено – построяване на училище там, където дори няма храна и вода.

Даниел Делибашев е основател на Фондация „Усмивка за Африка“. Бивш банков служител, чиито живот се е преобърнал от обичайното ежедневие – бюрото в офиса, задръстванията в София, пазаруването из магазините, до необичайните преживявания из Африка и децата в сиропиталищата там. От борбата с типичните ни проблеми, пътувания през отпуски и празници, до борбата за живот и срещите с децата на Африка. Той пътува из места, които дори не сте виждали на картата, а там го очакват безкрайно емоционални преживявания и стотици протегнати детски ръце. Подготовката не е лесна – виза, ваксини, набиране на средства и подаръци за децата, но резултатът е много вълнуващ – едно пътуване на човечността. Човечност и любов, която отвежда Даниел Делибашев на другия край на света.

Един българин с огромно сърце, който успя да открие подкрепа сред вас. А чрез него, много деца в Африка ще получат шанс за образование. Казвам ви и пиша всичко това, защото искам да ви вдъхновя. Защото искам да знаете, че понякога една малка крачка може да направи огромни чудеса. Казвам ви го, защото няма нищо по-ценно от това да даваш и да помагаш – всеки според възможностите си.

Благодарение на момичето, големият Герой в този разказ, която е прочела историята на Даниел в сайта ми, над 300 деца, живеещи в крайна нищета, ще получат достъп до образование. Представяте ли си? За съжаление тя реши да остане анонимна и отказа да се споменава името й, затова ще я наричаме с първата буква от нейното име – П.

А сега предлагам да чуете лично от Даниел как се случи всичко това. Къде свършват огромните мечти и започва реалността? Колко са крачките до недостижимото? Как нещо толкова мащабно и на пръв поглед неосъществимо може да се превърне в проект, за който средствата вече са събрани и предстои първата копка?

Текстът, който публикувам без редакторска намеса, е от неговите социални мрежи, публикуван на 15.05.2020 година.

Сигурен съм много от вас си мислят, че за да помогнат на някоя благотворителна кауза, трябва да дарят много средства, време или усилия.
Нека ви разкажа за една история, реална история, моя история, която само за няколко месеца промени и моите цели, и тези на Фондация Усмивка за Африка/ Smile for Africa foundation. Промени ги в такава степен, че няколко месеца не вярвах на думите, относно това, което с голяма убеденост ми казваха, че ще се случи. А и как да повярва човек и то в страна като България, след като неведнъж се е разочаровал от напразни думи и обещания. Ще ви разкажа, как за това огромна заслуга има Човек, който не е предполагал, че ще бъде свързващото звено между това, за което ще прочетете. А и за още един Човек, с който, макар че въобще не се познавахме, ми даде дума, че благодарение на социалната политика, която има компанията, в която работи, ще спомогне да се изгради нещо, за което дори не смеех да мечтая на този етап.
Само преди година, аз и фондацията едва връзвахме двата края, в на моменти безнадеждната борба да съберем поне малка сума, с която да закупим най-вече храна и лекарства за деца в Африка, който оставаха гладни с дни или пък не получаваха медицински грижи и лекарства, заради липса на каквито и да е средства. Помощта ни, макар и малка като парична стойност, беше от жизнено значение за тези деца. Какво по-жизненоважно от храната и здравето за едно дете ?!? А в случая ставаше въпрос за десетки.
На днешния ден точно преди година (15.5.2019г.), в блога си, Eva Veselinova публикува статия за мен и дейността ми в Африка:

Българин спасява деца в Африка
Едва ли Ева е предполагала, че тази нейна прекрасна публикация ще доведе до нещо повече от няколкостотин/хиляди прочитания.
Моите надежди, също не бяха много по-големи. Въпреки редица мои участията в някои от най-популярните български (ТВ, печатни и онлайн) медии, липсваше сериозен ефект за дейността на Фондацията, съответно и върху децата в Африка, които подкрепяме. Изключение към този момент (към днешна дата изключенията вече са няколко) беше само дарението от бизнесмен, което получихме за построяването на кладенец в сиропиталището в Гана (където бях доброволец), който се използва от над 150 деца.
Но животът понякога се развива по начин, който въобще не очакваме и предполагаме. Не очаквах и предполагах и аз, какво ще се случи след представянето ми пред аудиторията на Ева. Въпреки, че не е от най-големите, в които съм представен, то именно в нея се оказа, че се намира най-важният Човек за развитието на каузата ми (след мен, разбира се). Човек, който изстреля нещата дори отвъд моите мечти, а те както много от вас знаят, хич не са малки и обикновени.
След наистина смислената и интересна публикация на Ева, с мен се свърза Човек ( ще я наричаме „П“), който още не познавах, но ми заяви, че също като мен, мечтае да допринесе с нещо наистина съществено за децата в Африка. Благодарение на компанията, в която работи и социалната ангажираност на колегите си, беше сигурна, че ще събере достатъчно средства за да построим основно училище (1-9 клас). И макар че ставаше въпрос за подкрепа от огромната американската IT компания, най-вече благодарение на служителите в офиса в България, и „П“ да ме уверяваше, че ще успеем в начинанието, вярата ми дълго време едва се отлепваше от НУЛАТА.
Но изключителната корпоративно-социална политика на компанията и фактът, че много от служителите застанаха зад каузата ни с „П“, препоръчвайки ни за финансиране и/или дарявайки средства, то този амбициозен проект е все по-близо до осъществяването му. Мнозина от служителите, на които безкрайно благодарим, бяха наистина докоснати от каузата и видяха шанс да направят света по-смислен, справедлив и проспериращ, дарявайки с образование общност, в която дори в 21 век то е табу за много деца и възрастни.
А какво става, когато двама амбициозни и непримирими човека, имащи обща мечта, получат достатъчно подкрепа и мечтите започнат да придобиват реалистичност ?!?
Само за няколко месеца процесът на невярване и съмнение успя да премине не само през фазата на убеденост, но и да достигне етап на реално планиране на изпълнението на проекта за над 250 000 лева.
Точно към този етап, трябваше да се отправя на 1-ви април тази година, поемайки на път към Уганда, за да стартираме преговори, организиране и започване на строежа на първото училище, което ще изгради Фондация Усмивка за Африка/ Smile for Africa foundation. Развилата се световна пандемия обаче отложи пътуването, а и реализирането на проекта, с няколко месеца. Но дори и подобни усложнения и пречки имат своят плюс, и съм сигурен, през това време ние станахме още по-подготвени и зрели за това, което предстои да осъществим.
Давам си сметка, че може би на някои хора всичко това им звучи като фантастичен филм. До скоро и на мен ми звучеше така, но вече знам, че ако нещо съществено не попречи на този план, то в близко бъдеще, не само ще стартираме проекта и ще направим първа копка, но и ще положа последната керемида и ще ударя първият звънец, на училище, което ще дари много мнооого Усмивки, а и значително по-добро настояще и бъдеще за стотици деца в Африка. А каква по-голяма крачка към светлото си бъдеще може да направи дете, на което му се дава шанс да хване молив в ръка за да се образова. Какъв шанс да развие потенциала си има дете, което не получи подкрепа от учител, който да развие таланта му?!? А знае ли някой, какво може да постигне в бъдеще едно такова дете?!? Нима няма много примери за точно такива децата, от всички краища на света, които благодарение на достъпа до образование са дали тласък в развитието на света. Списъкът с учени, лекари, артисти, спортисти, откриватели, изобретатели е безкраен. А аз знам, че някое от тези деца, на които ще дадем такъв шанс, ще се присъедини към този списък един ден.
Е !?! Сега пак си помислете, дали подобна история щеше да е възможна, не защото някой мой или ваш познат е дарил огромна сума, не защото всичките мои/ваши познати са дарили малки суми…а защото един Човек реши да отдели малко от времето и усилията си за да напише и сподели за тази кауза. И това не е в резултат на десетките хиляди гледания/четения из медиите, а защото точно тази статия достигна до ЕДИН, но стойностен Човек. Човек, който реши да вложи цялата си всеотдайност и да задвижи „колелото“, което ще се върти още десетки, стотици години, преобръщайки съдби, образовайки хиляди деца, там където образование е равно на бъдеще….бъдеще, с шанс за просперитет… просперитет, който е отвъд мечтите за стотици милиони деца по света.
Запитайте се/я, дали й е коствало неимоверно много усилия, средства, време на Ева и дали не е изключително щастлива и благодарна, че това нейно действие с течение на времето ще доведе до по-добър живот за хиляди (а може дори и за милиони) животи.
Е !?! Мислим си, че съществената промяна в живота ни, е някъде много много далеч, че нямаме сили, воля, възможности да направим това, което най-много желаем, че мечтите ни са недостижими и сме безсилни да ги осъществим. Но нямаме представа колко често всички тези неща, за които копнеем се оказват, може би не на първата крачка, но на следващата, или на тази след нея, от другата страна на улицата, която не се осмеляваме да пресечем, зад ъгъла, зад който сме се уплашили да свием. Знае ли някой ?!? Едва ли. Дали точно тази крачка, която сме се отказали да направим или действието, което сме решили да си спестим, не са били тези, които е щяло да ни отведат до мечтаната цел. Щастието не идва при нас само. Щастието може направи крачка към нас, но няма да извърви целия път. Ако ние не извървим своите крачки и то ще се окаже недостижимо, дори да е било на една съвсем малка крачица от нас, дори да е трябвало просто да протегнем ръка, за да го достигнем.
Ето защо и ви моля, ако не искате или не можете да дарите – не дарявайте. Ако са ви нужни силите/времето – запазете ги за себе си. Но, ако няма да ви затрудни – споделете с приятели! От това няма да станете по-бедни, няма да останете без сили, няма да ви отнеме от каквито и да е лимити или да ви изложи. Единственото, до което може да доведе, е нещо положително за света. Един ден точно вие може да се окажете „Ева“ и благодарение на вас хиляди деца и техните деца, и техните деца, и техните деца…да получат образование, да получат (може би) не като нашия живот, но много по-добър от сегашния им живот, изпълнен с мъка и лишения. И ще оставите след себе си едно наистина смислено и благородно дело, с което да се гордеете.
Едва ли мога да изкажа достатъчно благодарност на Ева и на „П“ или да им се отблагодаря по някакъв начин, или пък хората и децата в Африка ще могат да го направят, но съм сигурен, че им е достатъчно да знаят, че те са причина за това, до което ще доведат техните действия и че нищо няма да им донесе по-голямо удовлетворение от това, един ден да видят училище, пълно с деца, и да знаят, че тази покъртително добра история и гледка, ще е и тяхна рожба.
Ако искате и вие да изпитате благодатта да допринесете за тази или друга наша кауза, знайте, че някъде някой ще ви е безкрайно и вечно благодарен, дори и само да го нахраните веднъж.

И аз, и хилядите животи, на които ще дадем път към по-светло бъдеще, ви благодарим и ще ви благодарим, докато сме живи, и докато са живи и нашите поколения.

Думите му са толкова силни, че всеки път, когато ги чета, се разплаквам. Надявам се да са достигнали и до вашите сърца! Защото от нас зависи да направим света малко по-добро място за живеене.

Сигурна съм, че сред вас има още много хора, чакащи своята кауза. Ако имам късмет, може отново аз да ви разкажа за нея! Малко сте, но сте смислени. Благодаря ви с цялото си сърце!