Безспорно Алберт Айнщайн е най-великият физик на 20 век, но за мен беше истинско удоволствие да се запозная и с неговите философски виждания за света. В книгата „Как виждам света“ е представена неговата лична философия за живота – общество, личност, религия, добро, зло, наука, война, политика, икономика, демокрация.

Книгата се състои от есета, писани лично от велия учен. Сред тях има писма до приятели, трактати, интервюта. Един много вълнуващ сбор от мислите му и позицията му по въпроси, които са били актуални както тогава, така и днес. Неговият отговор към света около него.

Освен активен приятел на ционизма и абсолютен пацифист, Айнщайн се оказва и истински хуманист, който поставя на първо място в своята ценностна система доброто на човечеството. В есето си „Смисълът на живота“ той споделя, че идеалите, които са го водили в живота са Истината, Добротата и Красотата. Но за да не пресъздавам думите му, предлагам да прочете лично есето му.

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

   Какъв е смисълът на човешкия живот, а и на органичния живот като цяло? Да се даде какъвто и да е отговор на този въпрос предполага наличието на религия. Защо изобщо да се задава подобен въпрос, ще попитате вие. И аз ще ви отговоря така: човек, който смята собствения си живот и живота на останалите създания за безсмислен, не е просто нещастен, а почти напълно негоден за живот.

   В каква необикновена ситуация сме поставени ние, смъртните! Всеки от нас е тук само за кратко, без да знае с каква цел, макар и понякога да си мисли, че я усеща. Но от гледна точка на ежедневието, без да задълбаваме, ние съществуваме заради другите – на първо място за тези, от чиито усмивки и щастие зависи нашето щастие, и след това за всички онези непознати за нас хора, с чиито съдби ни свързва съчувствието. Стотици пъти всеки ден аз си напомням, че моят вътрешен и външен свят зависи от труда на други хора, живи и мъртви, и че трябва да полагам усилия, за да давам също толкова, колкото съм получил и продължавам да получавам. Силно съм привлечен от простичкия живот и често се потискам от мисълта, че се възползвам ненужно много от труда на моите събратя. Смятам класовите различия за противоречащи на справедливостта и в крайна сметка за основаващи се на насилие. Също така вярвам, че обикновеният живот е подходящ за всеки – и физически, и умствено.

   Във философския смисъл на думата аз определено не вярвам в човешката свобода. Всеки действа не само под външен натиск, но и по вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауер, че „човек може да прави това, което желае, но не и да желае какво да желае“, са ми повлияли още в младостта ми и до днес ми служат като утеха и като неизчерпаем извор на търпение, когато се изправям пред трудностите на живота – на моя собствен и този на другите. Това усещане милостиво облекчава чувството за отговорност, което толкова лесно може да парализира човек. Това усещане също така ни пречи да приемаме себе си и другите твърде на сериозно. То води до гледна точка за живота, в която хуморът, преди всички друго, заема своето дължимо място.

   Да се питаме за смисъла или целта на нашето собствено съществуване или сътворение, като цяло, винаги ми се е струвало абсурдно, ако трябва да се гледа обективно на нещата. И все пак, всеки има идеали, които определят посоката на неговите усилия, а също и преценката му. В този смисъл – никога не съм гледал на спокойствието и щастието като на цели сами по себе си – такава етична база бих определил като подходяща за стадо свине. Идеалите, които са осветявали пътя ми и винаги са ми давали кураж да приемам живота с усмивка, са Истината, Добротата и Красотата. Без усещането за задруга с хората със сходни виждания, които са обзети от търсенето на обективното и на вечно непостижимото в областите на изкуството и научните изследвания, животът би  ми се струвал празен. Обичайните цели на човешката дейност – собственост, външни белези за успех, лукс – винаги съм смятал за достойни за презрение.

   Страстното ми чувство за социална справедливост и отговорност пред обществото винаги са контрастирали по един странен начин на моята очевидна свобода от необходимостта от пряк контакт с други човешки същества и общности. Аз вървя по своя собствен път и никога не съм принадлежал с цялото си сърце на своята страна, на своя дом, на приятелите си, дори на собственото си семейство. Въпреки всички тези връзки, винаги съм изпитвал упорито чувство на откъснатост, нужда от усамотение – усещане, което се засилва с годините. Човек ясно осъзнава колко е ограничена възможността за взаимно разбиране и съчувствие между различните създания по света. Когато разбере това, той без съмнение губи част от своята сърдечност и безгрижност. От друга страна, той става до голяма степен независим от мненията, навиците и преценките на останалите и устоява на изкушението да изгражда собственото си мнение на подобни несигурни основи.

   Моят политически идеал е демокрация. Всеки човек да бъде уважаван като личност и никой да не бъде превръщан в идол. Ирония на съдбата е, че аз самият съм обект на прекалено възхищение и уважение – без да имам заслуги, но и без да имам вина за това. Причината може би се крие в желанието, непостижимо за мнозина, да разберат онези една-две идеи, до които съм достигнал със скромните си сили и по пътя на непрестанна борба. Напълно осъзнавам, че за успеха на всяко сложно начинание е необходимо един човек да се нагърби с мисленето и с управлението и като цяло да носи отговорност. Но ръководените не бива да бъдат принуждавани със сила, те трябва да могат да избират своя лидер. Авторитарна система на принуда, по мое мнение, бързо деградирала. Защото силата винаги привлича хора с нисък морал. Аз вярвам, че съществува едно неизменно правило, според което гениалните тирани винаги биват наследявани от подлеци. По тази причина винаги страстно съм се противопоставял на системи като тези, които виждаме в Италия и Русия днес (фашизъм и болшевизъм). Това, което дискредитира преобладаващата форма на демокрация в Европа сега, не е самата демократична идея, а липсата  на стабилност от страна на държавните глави и безличието на изборната система. Вярвам, че в това отношение САЩ са намерили правилния път. Те имат президент, който носи отговорност, избира се за достатъчно дълъг период и има достатъчно власт, за да може наистина да носи отговорност. От друга страна, това, което ценя в нашата политическа система (Германия), са по-добрите мерки, които тя е предвидила в случай на болест или нужда.

   Наистина ценното в многоцветния парад на живота за мен не е Държавата, а разумният индивид с неговото творчество, с неговата личност. Той сам създава благородното и възвишеното, докато стадото си остава глупаво и в мислите, и в чувствата си. Тази тема ме насочва към най-лошото проявление на стадната природа – армията, която аз ненавиждам. Това, че човек може да изпитва удоволствие да марширува в строй под звуците на оркестър, за мен е достатъчно, за да го презирам. Той е получил своя голям мозък по погрешка – единственото, от което се нуждае, е гръбначен стълб. Тази чума на цивилизацията трябва да бъде забранена възможно най-бързо. Героизмът по заповед, безсмисленото насилие и всички заразни безумици, които се крият под името патриотизъм – как ги мразя! За мен войната е зло, достойно за презрение – по-скоро бих предпочел да ме насекат на парчета, отколкото да участвам в нещо толкова отвратително. И въпреки това мнението ми за човечеството е толкова високо, че според мен това плашило отдавана щеше да е изчезнало, ако здравият разум на нациите не беше покварен от комерсиални и политически интереси, прокарвани чрез училищата и пресата.

   Най-прекрасното усещане, което човек може да изпита, е усещането за мистерия. Това е основополагащата емоция, която се крие в люлката на изкуството и истинската наука. Този, който не я познава и вече не е способен да се чуди, да изпитва удивление, за мен все едно е мъртъв – една загасена свещ. Именно усещането за мистерия, макар и премесено със страх, доведе до появата на религията. Знанието за съществуването на нещо, до което не можем да се докоснем, за проявленията на най-дълбокия разум и най-светлата красота, които са достъпни за нашето съзнание само в най-елементарните си форми – именно това знание и тази емоция представляват истинската религиозна нагласа. В този смисъл, и само в този смисъл, аз съм дълбоко религиозен човек. Не мога да си представя Бог, който награждава и наказва своите създания, или такъв, който има воля по начина, по който ние осъзнаваме себе си. Индивид, който оцелява след физическата си смърт, също е отвъд моите представи и не желая това да се променя. Подобни идеи се раждат от страховете и абсурдния егоизъм на слабите души. Достатъчни са мистерията на вечността на живота, загатването за прекрасната структура на реалността, заедно с целенасоченото усилие да разберем поне частица, дори и съвсем малка, от разума, който се проявява в природата.

Изключителни интересни са философските възгледи на този велик физик, които открих в тази книга. Тъй като вчера отбелязахме един от най-светлите български празници – Деня на българската просвета и култура и славянска писменост, ето какво казва той за езика в есето „Общество и личност“:

„По-голямата част от нашите знания и вярвания ни е била предадена от други хора с помощта на език, който други са създали. Без език нашите умствени способности биха били наистина слаби, сравними с тези на по-висшите животни.“.

И наистина езикът е това, което ни различава най-много от животните. Езикът е красотата на човешката природа. Но като всяка сила, трябва да се използва правилно и в името да доброто.

Начинът, по който Айнщайн вижда света, се препокрива почти изцяло с моите възгледи и философия за живота. Затова ще си позволя да споделя с вас и какво казва той за богатството:

„Абсолютно съм убеден, че няма богатство на света, което може да помогне на човечеството да върви напред, дори и то да е в ръцете на най-посветения на тази цел човек. Единствено примерът на великите и чисти човешки характери, може да води след себе си добри идеи и благородни дела. Парите събуждат единствено егоизъм и винаги изкушават своите собственици да злоупотребяват с тях.“

Изключително любопитно е и есето му „За интервюиращите“. Както се досещате става въпрос за журналистите, които много често изопачават реалността и думите на събеседника си. Оставям текста в снимки, за да му се насладите.