Феноменът Arco Magno в Сан Никола Арчела и красивите плажове в Южна Италия – Порто Чезарио и Пунта Прошуто

Пътешествието ни из приказна Южна Италия продължава. Пригответе се за нещо уникално и незабравимо, драги ми смехурковци, защото в тази част от пътеписа ще ви разкажа за природния феномен Arcomagno в Сан Никола Арчела в Калабрия. Най-красивото и магично място, което посетих по време на пътешествието си из Италия. Да, точно така! По уникалност и незабравимост надминава дори Позитано и о. Капри. Място, което у нас не е популярно, но е едно от най-известните в Италия. Спираща дъха гледка, която трябва да видите поне веднъж в живота си!!!

Arcomagno в Сан Никола Арчела в Калабрия

Започнахме с разходка из романтичните тесни италиански улички на Лече и Галиполи, а след това се спуснахме по токчето на италианския ботуш и стигнахме до върха му – Санта Мария ди Леука. Там се насладихме на синьозелени заливи, вили на аристократи и безкрайни маслинови плантации. А сега е време да се пренесем на плажа и да се потопим в бистрите италиански води.

Ако сте пропуснали предишните две статии можете да ги видите тук:

Приключение в Южна Италия – токчето на ботуша Пулия ( Лече и Галиполи )

Санта Мария ди Леука в Южна Италия – „върхът на токчето“

Но преди това ще ви разкажа за хотелите и как организирах тази много важна част от почивката. Когато пътуваш толкова много, вървиш по няколко километра на ден, за да видиш всичко и преживяваш безброй емоции, имаш нужда от красиво местенце за отдих вечер с удобно легло и вкусна италианска закуска на сутринта. Затова внимавах много при избора на нощувки. За мен беше важно да не са в градовете, за да избегна шума и навалицата и да са типично италиански места, които да ми помогнат да се потопя в атмосферата и да почувствам духа на този народ. За щастие не сбърках нито в един от изборите си. Всички места запазих през booking.com . Нито един от хотелите не се разминаваше със снимките. Плаща се с карта в момента на резервацията, което много ви улеснява, тъй като не се налага да мъкнете толкова пари в брой. И все пак е важно да проверите в условията на мястото, което сте избрали, дали не се изисква заплащане в брой в обекта. Тогава с картата само гарантирате резервацията, а заплащате на място. Също така има много промоции, от които можете да се възползвате, защото все пак, когато нощувките са толкова много, всяко евро е важно.

По този начин избрах B&B Il Casolarе – красиво имение, близо до Порто Чезарио (Porto Cesareo), част от маслинова плантация. Намира се до главния път, а наоколо е район, предимно с такива имения и винарски изби, където също можете да отседнете.

B&B Il Casolarе е тихо и спокойно местенце, където най-истински и пълноценно усетих, че съм в Италия. И това не е само заради маслиновата горичка в задния двор.

Всичко е много зелено и поддържано. Въздухът е чист и е прохладно през големите августовски жеги.

Пред стаите има малки веранди, където са поставени типичните италиански керамични масички и столове, които се изработват и рисуват ръчно. За мен това е едно от нещата, с които свързвам тази страна и ужасно много харесвам. И затова единият критерий при намирането на място за настаняване беше да има точно такива масички. Струват ми се изключително изящни и уникални.

На слънчева светлина и със закуска върху тях, тези масички ме карат да се усмихвам и правят живота ми много по-красив. Може би затова италианската закуска тук ми се услади толкова много. Нямаше как да не я заснема и споделя с вас.

Да не забравяме и ароматното, силно италианско еспресо. То се сервира с вкусни домашни кексове и сладки.

Домакините са много мили и усмихнати. Когато ме изпращаха, получих много прегръдки и подарък. Въпреки че не знаят нито една дума на английски, се разбирахме перфектно и на италиански – с много усмивки и жестове. Е, помогнаха и моите бегли познания по италиански. Затова не забравяйте, ако ще пътувате в този регион, да се подготвите като обогатите речника си и имате в телефона си преводач, който да използвате при нужда.

Плажната ивица на Porto Cesareo (Порто Чезарио) .

Време е обаче да стягаме плажната чанта и да посетим най-красивите плажове в региона. Самото градче Porto Cesareo (Порто Чезарио) е с малка плажна ивица и през август няма смисъл да се пробвате да си намерите място там. Затова се отправяме към Пунта Прошуто, който е с много по-дълга морска ивица. Плажовете започват от Torre Castiglione и стигат чак до Torre Colimena, като по пътя можете да срещнете както скалисти плажове, така и със ситен бял пясък. Бреговата линия е цели 30 километра. По цялата тази ивица можете да си намерите хубави италиански ваканционни вили, които да си наемете през лятото.

Punta Prosciutto

Punta Prosciutto се е наредило сред 29-те най-красиви плажове в света или поне така пише в необятното интернет пространство. Посещава се предимно от италианци. Може би причината за това е, че в този район Пулия почти никой не говори английски. Но като цяло италианците са си обявили плажовете в Пулия за едни от най-красивите в цяла Италия и си ги посещават масово. Точно тук се концентрират хора от целия регион.

Punta Prosciutto

И да си призная честно има нещо наистина специално в тези прозрачни води на Йонийско море, които правят атмосферата много карибска. Като стъкло, което блести силно на слънцето, а пясъкът е много фин и бял.

Punta Prosciutto

Водата е топла и толкова кристално чиста, че когато я снимаш трудно можеш да уловиш цвят. На много от снимките излезе безцветна. Когато слънцето обаче се отразява в нея, тя блести и е тюркоазено зелена.

Капки щастие!

Има много зони с чадъри и шезлонги. Хубаво е да знаете, че през август всичко е пълно. Толкова е претъпкано, че всички са буквално един върху друг. При свободните зони, където можеш да поставиш хавлията си на пясъка, няма място и игла да падне. Честно казано никога не бях виждала толкова претъпкани плажове. Абсолютно непознати хора са си буквално един върху друг и това изобщо не им прави впечатление. Смеят се шумно и се забавляват.

Punta Prosciutto

Разминаването е почти невъзможно и свързано с много маневри и стрес. Но беше очевидно, че всичко това прави впечатление само на мен. Те си се тъпчеха и бутаха, но с усмивка и настроение. И въпреки цялата тази натурия по плажната ивица се движат и търговци, които носят цели магазини, претъпкани с надуваеми неща и дрехи. Разнасят  ги върху огромни колички, които се мъчат да бутат във водата, защото на пясъка няма как да минат сред хората.

Друга стока, която предлагат търговците по плажа, е кокос на парчета и сурови бадеми, накиснати във вода. Направи ми впечатление, че семействата носеха цялата си покъщнина на плажа – столове, шезлонги, игри и безброй други неща.

Два дни из тези плажове се поизмъчих малко, защото шумът и навалицата са наистина трудно поносими и неописуеми. Добре че уникалната морска вода компенсираше. Тук е мястото да ви кажа, че италианците са най-шумните и нетактични хора, с които съм се сблъсквала. Особено когато много от тях са концентрирани на едно място.

Добре че мохитото беше много добро и помогна по-лесно да превъзмогна този шок. Баровете им на плажа определено са за препоръчване. Цените не са високи, а качеството е добро.

Но Пунта Прошуто има репутацията на най-красивия плаж на Саленто и това не е случайно. За да му се насладите истински, просто не го посещавайте през август.

Водата е плитка и топла, което я прави много подходяща за семейства с деца. За хората, които предпочитат дивото плажуване, тук има високи пясъчни дюни и къмпинги.

Освен най-красивия плаж в Саленто съм длъжна да ви представя и най-хубавата напитка тук. Регионът е известен със своето божествено вино Примитиво (Primitivo). Като цяло Пулия е мястото, където можете да намерите страхотни италиански вина с изключителна стойност. Примитиво е един от емблематичните сортове гроздове на Италия. Виното е много сухо, богато на танин и сочни тъмно-червени плодове. Определено е истинска амброзия. Интересно е, че италианците пият много червено вино през лятото, като го охлаждат и го поднасят студено. Лично за мен това е странно и не ми хареса. Свикнала съм да пия хубавото червено вино на стайна температура и то само през зимата. Това разбира се не означава, че не се заредих с няколко бутилки за България. Близо до маслиновото ни имение имаше много хубава изба, където дегустирах местните сортове и научих повече за тях. Името на винарната е Tenuta Annibale.

Семейството, с което се запознах там, ми разказа, че произвеждат вино от поколения. Разведоха ме и из лозята им, които са много подредени и поддържани. Сред тях са засадени красиви палми, които правят мястото много екзотично.

Ако минавате от там, задължително заредете багажника с хубаво вино. За този регион има и много характерен сорт бяло вино, но за него ще ви разкажа по време на вечерята.

Освен вино, тук произвеждат и зехтин. Маслиновите градини са задължителни за именията тук и от тях излизат най-хубавите зелени маслини, които бях опитвала. Не много солени и изключително хрупкави. Това е другият типичен за района „сувенир“, който трябва да си вземете задължително към България.

Вечерта прекарахме в Порто Чезарио – пристанищно и курортно градче в Южна Италия, провинция Лече, регион Пулия. Разположено на Йонийско море, градчето е заобиколено от красиво малко пристанище, където има рибен пазар и се срещат характерните италиански цветни лодки. Заради голямото си морско разнообразие, Porto Cesareo е част от защитената морска зона и принадлежи към регионалния природен резерват – „Palude del Conte e Duna Costiera – Porto Cesareo“.

При толкова много морско богатство и разнообразие наоколо нямаше как да не хапна една местна италианска пица с морски дарове. Изпробвах и Прошуто крудо с бурата, което се превърна в най-любимата ми италианска пица. В морската имаше миди, октопод, калмари, моцарела. Не бях опитвала такава досега, но я препоръчвам горещо. Много е вкусна! И се допълва особено добре с местното бяло вино Maiana Salento Verdeca.

Цените в Порто Чезарио са достъпни. 35 евро е сметката за двете пици, бутилката вино, бутилка вода и „коперто“. Коперто (coperto) е вид такса, която се включва към сметката във всички заведения в Италия. Сумата е различна в различните райони. На о. Капри например съм плащала коперто 9 евро. Водата се плаща, но се сервира безплатен хляб.

Италианците пият предимно газирана минерална вода. В заведенията винаги питат каква вода предпочитате или направо ви носят газирана. Затова трябва да запомните на италиански следните два израза – Акуа Фризанте (Aqua Frizzante – газирана минерална вода)  и Акуа Натурале нон фризанте (Аqua naturale non frizzante).

След вечеря разходката из градчето беше изключително приятна. Празниците по случай 15-ти август (Успение Богородично) продължаваха вече трети ден. По цялата морска алея имаше тържества, концерти, малки дюкянчета и сергийки, където продаваха всевъзможни италиански неща – шапки, шалове, рокли, бижута. Видях и типичен италиански лунапарк на брега на морето. Повеселих се като малко дете.

Следващият ден отново беше посветен на карибските морски води в Италия. Разгледах някои от по-дивите плажове, където има и огромни дюни. В някои от градчетата по морската ивица можете да видите стари каменни наблюдателни кули, построени, за да пазят брега от атаки по море. Днес те продължават да пазят брега, в добро състояние са и правят пейзажа много по-пъстър и достолепен. Кулата от снимката е в Торе Колимена (Torre Colimena).

След приятния ден на плажа се отправям към Поликоро, където съм планувала нощувка преди да преминем планините и да се озовем от другата страна на ботуша.

Разстоянието от Пунта Прошуто до Поликоро (Policoro) е 134 километра. Пътят е живописен и приятен. Поликоро е град, разположен в провинция Матера, който привлича много туристи през лятото, заради плажовете си. Признавам си, че не се нареди сред любимите ми италиански градове, но това е може би, защото го използвах само за място, където да си почина от милионите емоции, които ме заляха и да се наспя хубаво.

На сутринта се отправихме към San Nicola Arcella – място, което не съм предполагала, че ще се окаже толкова вълшебно. Разстоянието е около 140 километра през планината. Пътят е перфектно поддържан, а пътуването е прекрасно. Минава през селца и редица природни красоти. Има крайпътни заведения, където можеш да си хапнеш парче пица и да изпиеш една вода фризанте. Във видеото можете да усетите атмосферата на пътя към района Калабрия, който е от другата страна на ботуша.

От района Пулия се прехвърляме в Калабрия, който е от другата страна на ботуша.

От гледка на гледка и се прехвърлихме от предната страна на ботуша в градчето Сан Никола Арчела – град и община в провинция Козенца, в района на Калабрия в Южна Италия.

Градчето е разположено на ръба на стръмна скала, а плажовете му са сгушени в скалния бряг, който е част от така наречената Riviera dei Cedri (Cedars Riviera). Къщичките са накацали по планината и предлагат спиращи дъха гледки към морето и и прекрасния пейзаж на залива на Поликастро.

Географски градът е разположен на хълм, но също така е и близо до морето, което позволява през летните сезони да има освежаващ ветрец, който подухва дори и през най-горещите часове на деня.

Арко Магно (Arco Magno)

Най-голямото съкровище тук е природният феномен Арко Магно (Arco Magno) – пленителен плаж, който е сред най-красивите природни чудеса, които съм виждала.

Spiaggia dell’Arco Magno е сред малко известните чудеса, особено у нас и за мен е истинско удоволствие да ви го разкрия. Името му идва от внушителната арка, която бележи входа от Тиренско море – съставно море на Средиземно море, разположено в централната му част.

Тиренско море се разпростира по западния бряг на Италия и е известно, както заради красивите туристически дестинации, така и заради невероятните острови, които се намират в него – Сицилия, Сардиния, Корсика и др.

Но да се върнем на Arcomagno и как се стига до това райско място, известно с изключителната си естествена арка, издълбана в скалата от морето.  

Начините са два – с лодка или по суша. Според мен за предпочитане е да използвате пътеката, издълбана в скалата, защото така ще можете да се насладите на невероятни гледки отвисоко.

За да стигнете до пътеката, от града трябва да се спуснете с колата по стръмния, но красив път, който води до централния плаж на Сан Никола Арчела (San Nicola Arcella beach). Още преди да стигнете до плажната ивица трябва да си изберете някой от платените паркинги и да оставите колата там, защото долу няма къде да паркирате. Цената е 7 евро за целия престой.

Продължавате надолу пеш и стигате до арка, образувала се в скалата, където магията започва. Минавайки през нея, ще видите плажа, където има много заведения и шезлонги.

Централния плаж на Сан Никола Арчела (San Nicola Arcella beach)

Продължавате напред и в края на пътя, който свършва при скалата, ще видите пътека, която води нагоре. Пътят е малко стръмен, но спиращите дъха гледки, които се разкриват си заслужават. Пътеката е заобиколена от зеленина и е много живописна. Носете си вода и шапка, защото сянката е дефицит. Ще се поизпотите, но ви обещавам, че усилията ви ще се възнаградят пребогато.

Когато изкачите първите стъпала, не забравяйте да погледнете надолу, защото се разкрива приказна гледка към целия плаж на Сан Никола Арчела  отгоре. Заведения, чадъри и незабравимо синя вода.

След като това остане зад гърба ви, идва време да обърнете внимание на десетките яхти, които са акостирали в подножието на скалата.

Наснимайте се хубаво и продължете напред, където се разкриват още приказни пейзажи на тиренския бряг на Калабрия, на Прая а Маре и на остров Дино.

Ето, вече виждаме и плажовете от другата страна на скалата. Тук започва спускането.

Когато видите това, знайте, че стъпвате върху величествената естествена арка, издълбана от морето в скалата.

Малко след това ще ви се разкрият незабравими гледки и от двете страни на скалата.

От едната страна е арката, която пази истинско синьо-зелено съкровище – сенчест плаж, който спокойно би могъл да е дом на сирени.

А от другата страна, малко скалисто заливче, целунато от слънцето.

Някога тук просто е имало скала. Но с времето е ерозирала и морето буквално е успяло да пробие през нея и се е образувал този природен феномен. С времето арката е нараснала, отворила се е пролука в скалата и се е образувал плажът – тази малка перла с изглед към Тиренско море.

Истинско удоволствие и наслада е да се потопиш във водите и да плуваш под арката, природно издълбана в скалата и да преминеш през огромната скална стена с отвор в нея. Дълбоко е, но преживяването е незабравимо. Водите са кристално чисти и хладки. Идеалното място е за един ден гмуркане , плуване и слънчеви бани сред необикновен пейзаж.

Това е не само най-красивият плаж в околността, но и най-внушителният. Имаш чувството, че си пред архитектурен паметник. Тук прекарах цял ден и не ми стигна, за да се насладя изцяло.

Заради пещерата, плажът пред арката е сенчест. Слънце преминава единствено през отвора. Затова след като направих хиляди снимки и се насладих на водите под арката, се прехвърлих от другата страна на скалната стена, където слънцето гали водите на воля и се полюбувах на скалистото заливче. Не знам какво толкова имаше в тези води, но наистина се чувствах като омагьосана.

А когато слънцето се потопи в морето, можете да съзерцавате залеза през арката.

Всичко тук е синьо море, обогатено от огромни скални маси. Пейзажи, които, погледнати от високо, са незабравими картини с най-живите цветове, в които се къпе слънцето и създава всички възможни нюанси на синьо.

Но е време да се връщаме обратно, защото въпреки че душата ми се нахрани с безкрайна красота, коремът ми няма търпение да хапне нещо повече и по-специално вкусна домашна моцарела.

Връщаме се по стръмната пътечка обратно и слизаме на широката плажна ивица, където за късмет улучваме най-хубавото заведение. Много е важно да знаете, че в заведенията в Италия кухнята не работи между 14.00 и 19.00 часа. Сигурна съм, че тази ценна информация ще ви спаси от глад, който ми се наложи да преживея няколко пъти. Оказа се, че едно от основните ми хранения е точно към 17-18.00 часа. Тогава обаче заведенията предлагат само сандвичи. Много неприятно! За щастие след слизането ни от Arcomagno попаднахме на заведение, където собственичката се смили и приготви безумно вкусна салата Капрезе и някакво месце.

Не знам защо, но на този плаж, на това на пръв поглед никакво заведение, ядох една от най-вкусните моцарели. А може би магията на естествената природна арка, издълбана сред нищото и водите, в които съм сигурна, че се къпят сирени, все още е действала. Специалното отношение, вкусната моцарела и хубавата италианска бира Nastro Azzurro поставиха един подобаващ край на това невероятно приключение.

Но нашето приключение продължава. Предстои рождения ми ден, който се превърна в приказка. В следващата част от пътеписа ще се изкачим по италианския ботуш, където ще спим в истински замък от 13 век и след това ще се потопим в лукс и още спиращи дъха гледки.  

3 Comments

  • Браво много увлекателно и интересно,докато четеш имаш чувството че си там.

    • Благодаря Ви!

  • прекрасно написано,много увлекателно,с големи подробности и упътващи подсказки….
    прекрасна госпожице,вие сте готова майсторка на късият разказ…
    продължавайте да пишете,защото,както разбирам има вероятност да си смените професията от журналист на писател.

Вашият отговор на вики Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *