Вярата, Папата и Светият синод – всеки вижда, това което носи в сърцето си!

Христос Воскресе, драги ми Смехурко! 🙏

За да донесе мир и светлина в душите ни! Да донесе любов в сърцата ни! За да се научим да правим добро и да не очакваме нищо в замяна! Светлината ни е дадена, ние само трябва да я следваме! Вярата обаче се изпитва в моменти на слабост! Заедно с Възкресението тази година в България дойде и папата. И именно той беше изпитанието на Българската православна църква. За съжаление тя се провали и се поддаде на слабостта си. Или по-скоро не Тя, а част от хората, които са избрани да представляват Божията воля у нас, а вместо това си позволяват да подбуждат към омраза и разединение.
Аз им прощавам, простете им и вие! На всички тези слаби и грешни свещеници, самозабравили се и отдали се на материалния, а не духовен свят. Защото те са просто хора, които си позволяват да извръщат очи от Доброто, заслепени от блясъка на луксозните вещи – скъпи часовници, удобни лимузини, красив живот… Живот на слабост…


Но да се върнем на Папата. Той си тръгна и сега е време за равносметка… Лично за мен тази историческа визита беше огледало, в което хората се огледаха и видяха не нещо друго, а собствения си образ! Някои видяха доброта, смирение, милосърдие, други – сатанински план, политически ход, световна конспирация и всякакви други злонамерени неща. Или всеки видя това, което носи в сърцето си!
Известно е, че всеки мери според аршина си. Аз ще си позволя да перифразирам и ще кажа, че всеки съди според разбиранията си. Това, което всички пропускат обаче е, че да съдиш другия е грях. Пропуска го дори и Светият синод, в частност митрополит Николай. Всеки сам ще отговаря за делата си пред Бог! Лично за мен големите „съдници“ са самозабравили се хора, които са загубили пътя на Светлината. Аз избирам да не съдя и да приемам всички такива, каквито са!

В крайна сметка Бог е един и няма какво да делим. А вярата не е материална единица и тръгва от нас самите. Единствено е нужно да изпълним сърцето си с любов и доброта. За щастие сред нашето духовенство има и хора като Русенския митрополит Наум, който попита открито: „С какво ни застраши папа Франциск?“. И заключи, че „Римският папа ще се окаже по-голям патриот от някои българи, готови да продадат историята, църквата и миналото си, заради болни амбиции и бъдещи „позиции”!“
Но истината е, че всички си задаваме един и същи въпрос: „Защо БПЦ обърна гръб на папа Франциск?„. Чували сме максимата – „По делата ще ги познаете!„. А какви бяха делата на Светия синод? Посрещнаха мрачно и резервирано един усмихнат и позитивен човек, дошъл да се помоли заедно с тях и да поздрави българския народ. Обърнаха гръб на подадената му ръка и отказаха обща литургия. На фона на това народът посрещна с любов и възхищение духовния глава на Католическата църква – „папата на хората“. Хиляди се събраха на площада, за да се докоснат до него и да се помолят заедно. А той се усмихваше на всички, въпреки мрачното посрещане на Светия синод. Всеки сам да си прави изводите…
Хладното отношение на БПЦ не остана незабелязано и от световните медии. Прочухме се пак с лошо поведение и нацупени физиономии. А в замяна в самолета на връщане към Ватикана папа Франциск нарече Патриарх Неофит „глас Божий“. Усещате ли тънката разлика?

А да не би премиерът Бойко Борисов да е решил да даде урок на нашето духовенство и затова да е поканил папа Франциск?

В крайна сметка няма никакво значение защо папата дойде в България! Единственото важно е, че даде пример за Добро и обедини хората около вярата. Показа от какво имаме нужда! Нещо много просто – духовен глава, който да излезе на площада, да се помоли с народа, да им подаде ръка, за да знаят, че го има. Да им се усмихне благо, да наруши протокола, да говори за мир, да бъде техен приятел, духовен баща…

Разбира се имаше и много негативни коментари и излята злоба в интернет пространството. Но нека се съсредоточим върху Доброто. И точно в този тон ще ви поговоря за примера, който видяхме и какво липсва според мен в БПЦ. Първо и основно – да отказваш подадена ръка, защото не е тук по твоя покана, е егоистично и никак не е християнско. В духа на християнските добродетели ще добавя, че на доброто може да се отвръща единствено и само с добро, а по-смирените и извисени хора отвръщат и на злото с добро. Пример за това е самият папа Франциск, който смирено се помоли сам в храм-паметник „Свети Александър Невски” и дори за миг не обърна внимание на отказа на БПЦ да бъде извършена обща литургия.

И като сложим на везната добродушието, смирението, желанието за мир и обединение, срещу мрачното посрещане, отказа за обща литургия, високопарните и крайни изказвания, подтикването към разделение, накъде ще наклони тя според вас?
Радостта на народа от посещението на папата го показа. Показа още, че Светият синод се е откъснал от хората и се затворил в себе си. Затова следващият път преди да проповядват омраза в църквите, да набеждават и съдят другите, им препоръчвам да извърнат поглед навътре към себе си и към собствените си души. За да видят какво ще открият там…и какъв е образът, който виждат в собственото си огледало. Защото е страшно да проповядват любов и доброта, а да не изпълняват собствените си завети!
Наивно си мечтая един ден Светият синод да се осъзнае и да бъде в помощ на хората. Свещениците да помагат на бедните, да отворят широко вратите на църквите за всички желаещи да се поклонят и помолят, да изоставят лукса, в който тънат и да обърнат поглед към смирението и въздържанието от светски наслади. И ако е под достойнството им да видят светлия пример, който папа Франциск им даде, нека отправят поглед към съседна Гърция, където православната църквата се е отдала на мисионерска дейност. Където при бедствие (пожар, земетресение, наводнение) църквите отварят врати за всички, останали без покрив над главите. Където свещениците подават ръка на бедните хора и бежанците. Където църквите са на народа, а служителите в тях са отдали живота си на Бог, забравяйки за съвременните удоволствия и лукс. Но засега това са само мечти!

А на вас, скъпи приятели, ще пожелая да бъдете хора преди всичко! Прощавайте, обичайте и никога не отхвърляйте подадена ръка, защото дори да изгубите пътя, Бог никога няма да извърне поглед от вас! И простете на нашите духовници, те толкова могат и това носят в сърцата си. Ако не им простите, ще сте като тях – гневни, загубили вяра и слаби. Не си причинявайте това! Молете се за тях и душите им. Пазете доброто в сърцето си и му се усмихвайте всеки ден, без значение какво виждате пред себе си и кого срещате!

2 Comments

  • Много точно си го казала,Еви….всеки вижда, това което носи в сърцето си!
    И всеки вярва,в това,което мисли,че е неговата вяра!

  • Има нещо сбъркано в нашата църква. Нещо, което отблъсква хората! Не е случайно, че в една Италия (например) хората бързат към църквата с усмивка и прекарват часове вътре.
    При нас – влизаш, 2 мин. стоиш, за да запалиш свещ … И ако не ти се накарат, че не си я сложил на правилното място, си тръгваш спокоен.
    Абсурди!

Вашият отговор на Левон Манукян Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *