Армията на Господарите или „Не се гаси туй, що не гасне“

Честит празник, Господари!
Честит 16-ти рожден ден на единствената реална трибуна на народа в ефира. Едно „шоу“, което толкова точно и ясно отрази корупцията във властта, неработещите институции, злоупотребите с обществени поръчки и ограбването на българския народ от едни или други, че внезапно и съвсем „случайно“ изчезна от ефир… Като подарък към предаването за рождения му ден (31-ви март) ще си позволя да кажа няколко думи.

Всекидневно най-различни хора ми задават следните въпроси: „Защо не излъчват „Господари на ефира“?“, „Какво се случи с предаването?“, „Кога ще гледаме отново „Господари на ефира“? и редица други.

Не знам дали и кога ще гледате предаването отново, но знам, скъпи приятели, че „Господари на ефира“ ви беше отнето! Още тук правя уговорката, че написаното е една „приказка за лека нощ“ (единствено и само моя) и по никакъв начин не ангажирам никого с нея. Нека оставим настрана преговорите между телевизията и продуцента на предаването, защото те засягат единствено и само тях.
В следващите няколко реда ще поговорим за моето виждане, а аз съм просто една луда, която сега ще си позволи да ви каже, че не всичко е материално в този живот! Тук е моментът да ме убиете с камъни и да крещите с пълно гърло: „Ти май наистина си полудяла.“. Истината обаче е, че „Господари на ефира“ не е просто един продукт! За обикновените хора, като мен и останалата част от екипа, предаването е свобода, кауза, мисия, надежда и доброта! А причината да ни няма е, че се ровехме твърде много, помагахме истински и отказвахме да спираме материали поради една или друга причина. Служехме единствено и само на хората, изпаднали в безизходица!

През последните две-три години Господарите надскочиха границите на възможностите на българския ефир. Бяхме непримирими, безкомпромисни и неконтролируеми. Станахме многопластови и освен да помагаме на много хора, започнахме да правим и истинска разследваща журналистика. Но така станахме и твърде неудобни! Вглъбихме се в преследването на справедливостта и мечтата за една по-добра България, забравяйки дори за себе си…

Вие може би не знаете, но освен продуценти и лица, зад гърба на това предаване стоят десетки професионалисти, отдали живота си на каузата „Господари на ефира“! Цяла армия от знайни и незнайни войни, които пренесохме в жертва ежедневието си, спокойствието си и пренебрегнахме семействата си, за да градим всички заедно „Господари на ефира“. И ако мислите, че ние имаме някакви кой знае какви материални облаги от това, значи живеете в пълна заблуда. Не само, че нямаме, а и много често рискуваме живота си, влачим се по дела с години (тъй като не всеки е доволен от разрешаването на даден проблем) и сме упреквани, че прекаляваме с отношението си към разни измамници, които попадат пред нашите камери.
В същото време всички колеги прекарват безсънни нощи, за да пишат сценарии, монтират, подбират теми и видеа от всички телевизии. Четем и проучваме всички закони и правила, наблюдаваме хора, правим скрити камери. Понякога прекарваме часове скрити на едно място, за да разберем намеренията на някой и да го проследим. Вършим работата на институциите. Накрая много често измамниците ни нападат, заради неудобните въпроси и ни съдят, а в офиса цял екип чака, за да се приберем живи и материалът успешно да стигне до телевизията. Мога да ви разкажа още много не особено приятни неща, свързани с работата ни, но не искам да останете с грешното впечатление, че се оплаквам. Напротив! Въпреки че ние вършим всичко това и поемаме всички тези рискове за същата заплата, за която много хора работят на бюро и то само 8 часа на ден, или пък на сладка държавна службица, никой от нас не се оплаква!


Тази статия е точно за това – за гордостта, която изпитваме! За душевното удовлетворение да помагаме истински на хора, изпаднали в беда в собствената си държава. Да бъде до силния може всеки, но малцина умеят да бъдат до слабите и безпомощните. Тази статия е за колегите, за рицарите, които често се бият с вятърни мелници. За хората с най-свободния дух, които не се страхуват от системата и са достатъчни смели, за да се изправят срещу статуквото.
Затова, скъпи приятели, „Господари на ефира“ се превърна в институция, а ние внезапно станахме неудобните борци за справедливост!
Аз също дълго време се питах как е възможно да няма „Господари на ефира“, въпреки че знаех защо! Но в България се случват всякакви несправедливости и тази е не по-малко странна. Честно казано повече ми е мъчно за хората, на които всичко им се отнема, а те дори си нямат идея какво се случва около тях. Мъчно ми е за вас, защото нямате право на глас и ви успиват много лесно. Затова написах горното, защото ви го дължа и за да престанете да се питате защо няма „Господари на ефира“.
В заключение ще кажа, че силата на армията на „Господари на ефира“ се състои във войниците й. А ние сме тук! Разпръснати, но по-силни от всякога. Защото нас не могат да ни премахнат или закрият. Ние си оставаме същите хора – будни, непримирими и винаги в готовност да застанем под бойните знамена. Защото в крайна сметка правдата ще възтържествува и е хубаво някои хора да не забравят, че „Не се гаси туй, що не гасне“.
Колеги, за мен беше чест да служим заедно!
Ако е рекъл Бог, ще се срещнем отново на фронтовата линия под знамената!

4 Comments

  • „Господарите“ направи много! Реши много проблеми! Сигнализира за нередности, покаzа другата страна на нещата!
    Беше неудобно за много хора! И остана топ-шоуто на Нова ТВ! Ще липсва и се надявам скоро отново да се върне на екран!

  • Честит празник Ева! Провокирана от прочетеното, ще си позволя и аз една приказка.
    „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.“
    Имало едно време едно дърво, то било старо и с толкова дълги корени, че го наричали г-н Гора. То знаело много тайни за обитателите на гората, заради дългия си живот и помагало на всички, с каквото може! Един ден г-н Гора решил, че малките зайци, които живеели в близост до него му пречат – много шум вдигали, все бягали по задачки насам-натам, заедно със скунксовете и се заел да ги пропъди. Тъй като бил на почит сред горските обитатели, а и поназнайвал по някоя друга тайна за всеки, много лесно ги склонил да се съгласят…и изгонили зайчетата – байчетата!
    Това е приказка, но всички знаем, че в приказките има и мъничко истина !
    Липсвате много! Карахте хората да бъдат смели и да вярват, че доброто – истината побеждава!

  • Здравей Ева!

    Чета всичко това и ми става тъжно и мъчно. Харесвах предаването. Харесвах и Вас, като член от страхотния екип създаващ това уникално по своята същност предаване. Харесвах непримиримостта към лъжата, към неправдата, към хората, които си мислят че са недосегаеми. Харесвах, че в тази държава хората имаха възможност да кажат на някой за сполетелите ги неправди и ненамерили подкрепа и помощ от същата. Харесвах и наказанията във вид на скунксове застигащи всеки, който се извисяваше със своите „постижения“ на делата или мисълта си. Жалко за всичко това, което ни отнеха чрез вас.
    Но както казвате, те ни отнеха предаването, но не и Вас!! И аз, и не само аз ще ви очакваме да се срещнем отново!! По-сплотенни, по-единни,по-непримирими! Има много хора като мен -обезверени и предадени…ОБЕДИНЕТЕ НИ!! За едно по-добро бъдеще, за нас, за нашите деца, за нашата Родина!

  • Всяко нещо се „износва“. Но вярвам,че предаването,ще се върне в ефир още по-добро и ще бъдете още по-нахъсани! Не го приемам като край,а като малка почивка! Предаването бе олицетворение на нещата от живота,такива каквито са! Защото в живота,има и смях и сълзи. Вярвам,че “ бойците“ за правда,ще намерят отново начин да помагат на обществото,макар и да не стане обществено достояние.Търпение и успех!

Вашият отговор на Елица Кръстева Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *